Наопаки тръгва всичко от него.
Нощта е светла. Денят е тъмен.
...
Трепкат, обгърнати в лунната мрежа
звездите прекрасни... И вече разсъмва...
(Но видело става ли! Става ли тъмно!)
...
Излитат по светло небесните птици,
без да се питат нощем ли, денем ли...
и защо аз ходя едничък тъй пътя си!
...
По изгрев и залез...
пренастройва се
зрението.
И виждаш как всичко наново приижда,
как всеки и всичко отново живее
в себе си
себе си...
...
Затуй ококорен спи денем бухалът...
(А във съня си будува Поетът.)